Сребърната медалистка в скока на височина от Олимпийските игри в Рио де Жанейро Мирела Демирева се завърна днес в София за първи път след големия успех. 26-годишната атлетка беше посрещната от най-близките си, много приятели и фенове, а изненадите за нея на летище „София“ бяха безкрайни. Демирева толкова силно се развълнува, че дори се разплака, когато успя да прегърне родителите си – бившите атлети Валя Демирева и Красимир Демирев. Пред медиите олимпийската медалистка говори за емоциите по време на състезанието, за уважението в сектора, бъдещите си планове и още много други неща.
– Мирела, как се чувстваш след толкова много успехи?
– Благодаря ви. Стана ми много мило от това посрещане. В действителност може би за първи път изпитвам емоцията от медала. Когато видиш близките си и можеш да го споделиш със страната си е много по-различно.
– Свикна ли с това, което постигна?
– Да, определено. Даже бих казала, че вече мисля за следващия сезон, за следващия олимпийски цикъл. Чувствам се спокойна. Чувствата са много интересни, това е нещо неописуемо, нещо голямо. Но когато живееш с мисълта, че ще станеш олимпийски медалист, когато всяка тренировка и всяко упражнение, което правиш, е с тази мисъл, тогава нещата са супер естествени и се чувствам напълно нормално.
– Как усети квалификацията и самия финал на олимпийския турнир?
– Квалификацията имаше голямо притеснение, квалификациите винаги са трудно състезание, особено фаворитките няма какво да спечелят, те могат само да загубят. Целта ми беше да вляза във финал, нямаше значение как ще скачам, какви опити ще правя. Когато мислиш за финал и за медалите, наистина е трудно да се съсредоточиш върху квалификацията. Бях щастлива, че съм на финала, знаех, че ще гоня медал. Бях почти сигурна, че ще взема медал, ужасно много го исках, бях много притеснена. Когато излязох за първия си опит, чувствах единствено как бие сърцето ми, бях уплашена. Мисля, че на това се дължеше и фалът. Но мисля, че ако не беше той, нямаше да мога да се мобилизирам и след това да скачам всичко от първи опит.
– Каква е цената на този медал?
– Трудно е да кажа. За мен лично цената не е висока, тъй като много обичам това, което правя и изобщо не си спомням през какво съм минала.
– Чувстваш ли се вече част от световния елит, показа много стабилни резултати този сезон?
– Да, определено мястото ми е в световния елит. Знам, че мога да бъда най-добрата и се надявам в следващите години да го покажа.
– Чувстваш ли се вече готова за 2 метра и защо ти убягнаха този сезон?
– Бях готова за 2 метра, сигурна съм в това. Може би ми трябваха повече опити на 2 метра, тъй като за втори път пробвам височината. Трябва повече работа, все пак това е гросмайсторска височина. Може би ми трябваха перфектните условия и перфектно състояние на духа, защото в крайна сметка на финал на Олимпиада гониш медал, не толкова височина.
– Емоционалното изтощение ли си каза думата на турнирите след Олимпиадата?
– Може би бях малко разконцентрирана. През главата ми вече започна да минава, че съм си вкъщи, да си мисля за следващия сезон. Имах определен дискомфорт, болки тук-там, участвах малко по-плахо, тъй като предпочетох да карам на сигурно. Все пак ме чака нов олимпийски цикъл, а и тези състезания все пак не бяха толкова важни.
– Промени ли се отношението на конкурентките в сектора след Олимпиадата?
– Мисля, че още в началото на сезона се промени отношението им, те знаят, че мога да изненадвам. Че когато трябва, мога да скоча, но винаги има уважение в сектора.
– Как те посрещнаха в Холандия?
– Имаше специално посрещане от приятелите и клуба ми – всички бяха много мили, в рамките на нормалното – почерпихме се, имаше цветя.
– Виждат ли в Холандия този медал наполовина техен?
– Да, може да се каже, всички в клуба са много горди с мен и моя треньор, от националната телевизия дори ме наричат по малко име, не използват фамилията ми. Със сигурност клубът е много горд с медала.
– А треньорът какво ти каза?
– След състезанието, когато седнахме да вечеряме, аз казах „много готино“ и той каза „беше супер готино“, това беше коментарът ни. Ние знаем, нямаше нужда да се коментира.
– А Стефка Костадинова?
– Не успяхме да се чуем, но се надявам, че ще успеем да се видим тези дни. Видяхме се преди състезанията – даде ми съвети, окуражи ме, тя винаги ми помага. Има принос към настроението ми.
– Какво да очакваме за новия сезон?
– 2 метра със сигурност, няма да си слагам граници, ще тренирам усилено, ще бъда в настроение – колкото повече, толкова по-добре.
– Смяташ ли да участваш зимата на Европейското първенство в зала в Белград?
– Да, защото все още имам проблем с техниката при разбега, а тя се усвоява най-добре по време на състезание, така че нямаме намерение да изпускаме зимния сезон.
– Спечели много ценни медали тази година, има ли нещо, от което остана недоволна от себе си?
– Категорично не, щастлива съм, че съм на пистата, здрава съм, нямам контузии и мога да скачам. А и това тепърва е началото.
– Олимпиадата започна с допинг скандал с българско участие, това повлия ли ти по някакъв начин, разконцентрира ли те?
– Разбира се, че повлиява. Със Силвия сме приятелки, беше изключително неприятно, тъй като това го съпреживяхме всички, защото всеки един там носи сходна емоция и би могъл да се постави на нейното място. Изключително неприятно, вярвам, че Силвия има олимпийски дух, пожелавам й късмет в нейнта борба, но не мога да коментирам, тъй като все още няма излезнало окончателно решение.
Аз дадох допинг проба, резултатите вече излязоха, всичко е наред.
Снимки: ЕМОНА ЦОНЧЕВА/Sportal.bg
