На 14 септември църквата празнува Кръстовден. На тази дата е и професионалният празник на българските огнеборци. С този ден, наричан още Гроздоберник, започва и есента. Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на християнската църква, а именно: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането на кръста от персийски плен през XVII век. През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него „С това ще победиш“.
Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим. Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм. През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст. След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите. След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай на този ден се свързва с края на лятото и началото на есента – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста. Народът вярва още, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене. Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен На 14 септември Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници. Според запазено предание част от Светия Кръст бил заровен и в българската местност, наречена Кръстова гора, която се намира близо до град Пловдив, Южна България. Местността е с форма на кръст, а вярващите твърдят, че нощем небето над нея се отваря и човек може да почувства Божиите послания. През 1995 година там бе осветен новият храм „Покров Богородичен“, построен с дарения на християни, българомохамедани и дори мюсюлмани от всички краища на света. Сега на това място има две църкви и 15 параклиса. На Кръстова гора всяка година особено тържествено се отбелязва и празника Кръстовден. Наричат Кръстова гора българският Йерусалим. Около мястото витаят легенди, загадки и видения. С любопитно предание е свързан и Кръстът, пред който се прекланят вярващите християни.
Според разказите мястото е открито за българите от местен лечител и ясновидец. През 30-те години на ХХ век той изпратил сестрата на цар Борис III да се лекува на върха. За една нощ тя била излекувана, а от благодарност царят издигнал 66-килограмов кръст. Поставил го на посоченото от ясновидеца място, от което по-късно бликнала лековита светена вода. На много места в планината има лековити извори. Взет от Кръстова гора камък се смята за благословия, носител на Божията милост и на здраве. Някога откривателят на това място е казал: „Нека хората знаят, че след 150 години на Кръстова гора ще идват за изцеление християни от цял свят … както някога и сега се ходи в Йерусалим в деня на Пасха, и че това място е отредено за втори Божи гроб“. Много поклонници и сега смятат, че заради парчето Христов Кръст страната ни е благословена, земя на „изцеление на тялото и душата“. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. С празника започва и гроздоберът. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци. На тази дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.
Имен ден имат всички, носещи имена: Кръстьо, Кръстина, Красимир, Красимира, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Ставри и др.
Blitz.bg
