15 Август – Голяма Богородица
На този ден имен ден празнуват:
Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава, Деспинa
Информация за Голяма Богородица
Успение (заспиване) на пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.
Традиции и обреди
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.
Поверия
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
На 15 август честваме най‐значимия от християнските празници, посветени на Божията майка – Голяма Богородица . Успение (заспиване) на пресвета Богородица е един от 12‐те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици.
Той е третият по значимост в християнския свят след Коледа и Великден.Този празник е познат още като Успение Богородично и отбелязва вечното заспиване, смъртта на Богородица. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64‐годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Тя е покровителка на майчинството , застъпница пред Бога на нашите волни и неволни прегрешения, пазителка на семейното огнище.
Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук идва и думата „успение“ – заспиване. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ù съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното ù желание е да види светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ù в Иерусалим. Три дни след това сам Исус Христос, в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица . Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък.
Когато няколко дни по‐късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ù. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка , обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването ù пред апостолите Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигне на хляба“
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба – за това на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове,които са домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. Според поверията на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспат в църквите носещи нейното име.
Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с рожба. Жените закачат на иконата и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро.Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което има цвят червен, за да не стават ялови младите булки.
Празнуват всички, които носят името Мария, Марияна, Мариана, Марио и техните производни. Според една от традициите именниците трябва да празнуват три дни. След толкова дни Богородица възкръсва от пещерата в Гетсиманската градина, където е била погребана.
Успение на Св Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на „свети места“ за здраве. За повече плодородие и за „Бог да прости умрелите“ се раздава от първите прибрани и предварително осветени в църквата плодове за сезона ‐дини, грозде, круши, мед, както и обредни хлябове.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, каша от пиле, тиганици, варено жито, царевица, варена тиква. Непременно се яде диня и грозде. На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие през следващата година.
Света Богородица е покровителка на пчеларството – На патронния си празник пчеларите отнасят в черквата медените пити, да ги освети свещеникът. После ги раздават и си пожелават берекет и здраве по пчелите.
За жената
