ВКС остави в сила решението на САС за потвърждаване на постановената от СГС присъда на Цветан Цветанов, с която е признат за невиновен по обвинението за длъжностно присвояване, за улесняване на което е извършено престъпление по служба.
Решението не подлежи на обжалване и протест. С атакувания акт на САС е потвърдена присъдата от 26.05.2014 г. на Софийския градски съд (СГС), с която подсъдимият Цветан Генчев Цветанов е признат за невиновен в това, че през периода 23.12.2011 г. – 29.02.2012 г., при условията на продължавано престъпление, на два пъти, в качеството си на длъжностно лице – министър на вътрешните работи, е присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 50 569,28 лв., представляващи бюджетни средства на МВР, като присвоените средства са в големи размери и за улесняване на деянието е извършено престъпление, изразяващо се в това, че на 23.12.2011 г. и на 29.02.2012 г., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, е нарушил служебните си задължения, издавайки Заповед № К-13841/23.12.2011 г. и Заповед № К-2309 от 29.02.2012 г. в нарушение на разпоредби на ЗМВР и Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), с цел да набави за другиго – Орлин Тодоров, облага, изразяваща се в изплащане на възнаграждения за времето на отстраняването му от длъжност и обезщетения по ЗМВР в общ размер на 50 569,28 лв., съобщиха от ВКС. Според тричленния състав на ВКС касационният протест е допустим, но неоснователен. В мотивите си магистратите подчертават, че в настоящия казус става въпрос за правен спор относно законосъобразността на двете издадени от подсъдимия Цветанов заповеди в качеството му на министър на вътрешните работи, засягащи трудовото правоотношение на свидетеля Орлин Тодоров и изплатените му обезщетения в общ размер на 50 569,28 лв. Върховните съдии приемат за правилни направените от предходните съдебни инстанции изводи за обективна несъставомерност на инкриминираното престъпление, тъй като подсъдимият не е нарушил цитираните в обвинителния акт разпоредби от ЗМВР (отм.) и ЗЗКИ.
В касационния протест прокуратурата твърди съставомерност на обвинението само по отношение на първото от двете деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, а именно относно издадената на 23.11.2011 г. от подсъдимия Цветанов Заповед № К-13841, при това само във връзка с нарушение на нормата на чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.).
Прокуратурата намира, че “неправомерността, дължаща се на пряко нарушение на тази разпоредба е инкорпорирана в обвинителния акт като част от обвинението и то по начин обосноваващ самостоятелен извод за съставомерност по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК или само по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК”. Според ВКС цитираната разпоредба от ЗМВР (отм.), като се има предвид изложената в обвинителния акт фактология, е неприложима към настоящия казус и не може да послужи като основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Цветанов.
Нормата се намира в Глава петнадесета, Раздел втори „Изисквания за постъпване на служба в МВР”. Тя визира едно от общите изисквания за заемане на длъжност държавен служител в МВР, а именно лицето да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер. Тази разпоредба според прокуратурата е единствената в ЗМВР (отм.), която съдържа универсални базови правила за съвместимост, респективно несъвместимост със статута на държавния служител в МВР и въвежда принципни постоянни положителни и отрицателни предпоставки, като настъпването на отрицателните води до невъзможност за заемане на държавна служба във всеки един момент от времетраенето на службата.
Върховните съдии са категорични, че подобни разсъждения водят до едно разширително тълкуване, каквото е недопустимо от гледна точка на материалното наказателно право и независимо че става въпрос за норма от ЗМВР, за нея важат правилата за наказателното право. В мотивите на съдиите пише, че проследявайки разпоредбите на ЗМВР относно дисциплинарната отговорност и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, може да се направи извод за волята на законодателя, а именно в разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) се урежда само материята, засягаща първоначалното постъпване на служба в МВР и не обхваща действащите служители, за които има друга нормативна уредба.
„Образуването на наказателно производство и привличане на служителя в качеството на обвиняем не е сред основанията за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР – чл. 245 от ЗМВР (отм.), противното би било абсолютно нарушение на презумпцията за невиновност по чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс” – категорични са върховните съдии.
