Върховният административен съд (ВАС)отхвърли искането на акционерите в КТБ, с което те обжалват отнемането на лиценза на банката. С окончателно определение от днес петчленен състав на ВАС, председателстван лично от шефа на съда Георги Колев, остави в сила определението на тричленката, според което акционерите в банката нямат правен интерес да обжалват отнемането на лиценза ѝ. След окончателното произнасяне може да започне и делото по несъстоятелност на КТБ, което се гледа от Софийски градски съд. То бе спряно заради обжалването на отнетия лиценз пред ВАС. Председател на състава по това дело е и председателят на съда Георги Колев. В постановеното днес решение той отказва да си направи отвод по делото. Такъв беше поискан от адвокатите на „Бромак“, според които Колев може да повлияе върху мнението на останалите четирима административни съдии при преценката за законността на отнемането на лиценза на КТБ. За да реши делото по същество съдът си е поставил въпроса дали трети лица, акционери в банкова институция, неадресати на регулаторен административен акт за отнемане лиценза за извършване на дейност на банката, могат да бъдат считани за пряко и индивидуално засегнати и дали могат да обжалват административен акт на БНБ. Същият предмет на спор е и по делото, в което директорите в КТБ обжалват решението, с което Централната банка спира разрешеното увеличение на капитала на банката с 35 млн. евро.
Спорът е свързан с отстраняването на органите на управления на банката и назначаването на тяхно място на квестори.
В тази връзка съдът коментира, че с оспореното решение на БНБ от 6 ноември за отнемането на лиценза на КТБ „се засягат права на акционерите, но дотолкова, доколкото те поемат собствен икономически риск от участието си, а засегнатият икономически интерес не обуславя правен интерес от съдебното оспорване.., т.е. правният интерес трябва да е пряк, в случая носител на този интерес е „КТБ” АД като адресат на административния акт.“
В решението на ВАС се казва още:
Правните последици за акционерите в банковата институция обаче, в конкретният казус, не настъпват пряко по силата на решението на регулаторният орган, тъй като тяхната правосубектност е незасегната. Незасегната е и възможността им да извършват дейността, за която са учредени. Върху тях няма наложени ограничения, нито вменени задължения.
Според съда това е така, защото между БНБ и акционерите на банката „няма отношения на власт и подчинение“ и оспореният акт на Централната банка не води до правни последици за тях. Според съда обратното мнение би означавало да се разшири кръгът на засегнатите лица – не само акционери, но и вложители, контрагенти, служители на трудово правоотношение.
В този смисъл, правилен и логически обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че акционерите нямат пряк и личен правен интерес, тъй като са засегнати косвено от приетия от надзорния орган акт. Характерът и авторството на обжалвания акт също не променя съдържанието на понятието „личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му”.
ВАС се позовава на практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) за това, че единствените хипотези, в които се признава качеството „жертва“ на акционер, но в производство по несъстоятелност на негово капиталово дружество, са случаите, в които акционерът изцяло и самостоятелно осъществява своята търговска дейност посредством дружеството като го контролира еднолично или практически напълно. Според съда в жалбите на „Бългериан Акуизишън Къмпани II” и „Бромак“ ЕООД се твърди, че са нарушени лични и икономически права и интереси, което обаче не означава, че по този начин са засегнати интересите на банката, защото „не е налице основание да се приеме, че дружеството действа в защита правата и интересите на банката“.
Източник: OFFNews
