Connect with us

Стара Загора

Днес ще се проведе панихида в памет на Петко Петков

Published

on

Панихидата в памет на легендата на „Берое“ Петко Петков ще бъде днес (9 януари) от 10:30 ч. в Гробищен парк – Стара Загора. Това съобщи официалният сайт на ПФК “Берое”. Според християнската традиция поменът е в съботата, преди датата на смъртта.

Разделихме се с големия голмайстор Петко Петков на 10 януари 2020 г. – един от най-тъжните дни в клубната история. Рекордьорът по отбелязани голове за любимия отбор, печелил купи и безброй мачове със зелената фланелка си отиде от този свят на 73 г.

Петков завинаги ще остане в сърцата ни и винаги ще бъде с нас!

Легендите не умират!

Continue Reading

Стара Загора

Панихида в памет на Българския патриарх Кирил (1953-1971 г.) отслужиха в Бачковската света обител

Published

on

Архиерейска заупокойна св. Литургия и панихида в памет на Българския патриарх Кирил (1953-1971 г.) отслужиха в Бачковската света обител. Тази година се навършват 50 г. от кончината на първия Български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. По традиция паметта му се отбелязва в Бачковския ставропигиален манастир, където се покои тялото му. Панихидата бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, в съслужение с Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, игумен на Бачковската и Троянската св. обители и други свещенослужители.

„Патриарх Кирил е знаел и пътя, и истината, и живота. Следвал е този път неотклонно и неуморно през целия си дълъг и благословен с подвизи живот и сега е в дворите на небесното царство. Днес, обични в Господа братя и сестри, в ушите на всички ни отеква неговия глас, който възпяваше Бога и призоваваше всички към вечността. Сега оглася и Божиите селения. Вечна и блажена да е паметта му!“, каза в словото си митрополит Киприан.

Български патриарх и Софийски митрополит †Кирил (1901-1971)

Бъдещият патр. Кирил е роден на 3 януари 1901 г. в София, в семейството на Марко Константинов. Кръщелното му име е Константин. Младият Константин учи в Софийската духовна семинария от 1914 г. до 1918 г.

От 1920 г. до 1925 г. следва богословие в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, както и в Белград, Загреб и Черновци (дн. в Украйна). В периода на следването си приема монашество, а през 1927 г. защищава докторат и получава степен “доктор по богословие”. Бъдещият български патриарх специализира философия в Берлинския университет от 1928 г. до 1930 г. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ. От 1938 г. той започва да изпълнява своите задължения като главен секретар на Св. Синод. Скоро след това е ръкоположен за пловдивски митрополит.

През 1938 г. заедно с екзарх Стефан и митр. Неофит Видински митрополит Кирил оглавява протестите на българската църковна общественост в защита на българските евреи с цел предпазването им от депортиране в хитлеристкия концентрационен лагер в Треблинка.

Митрополит Кирил произнася слово на Всеправославното съвещание в Москва през юли 1948 г. на тема “Рим и България”.

От 1950 г. митрополит Кирил става член на Световния съвет на мира, а също така е и председател на Националния комитет за защита на мира в България от самото му основаване.

При възстановяването на Българската Патриаршия на Третия църковно-народен събор, на 10 май 1953 г. митрополит Кирил е избран за софийски митрополит и първи български патриарх след св. патриарх Евтимий Търновски.

От 1970 г. патриарх Кирил става и академик – член на Българската академия на науките, получил почетната титла “Доктор хонорис кауза” на Софийската, Московската и Санкт Петербургската духовни академии.

Патриарх Кирил се представя в Господа на 7 март 1971 г. и е погребан в Бачковския манастир “Св. Успение Богородично”.

През 2002 г. потомците на благодарните евреи с участието на израелското правителство обявява патриарх Кирил за Праведник на света в Йерусалим (заедно с екзарх Стефан I) заради дейното му участие в спасяването на българските евреи от политиката на хитлеристка Германия.

Continue Reading

Стара Загора

Музика без граници – новата програма на Държавна опера-Стара Загора

Published

on

На 12 март от 19.00 часа на сцената на старозагорската опера  под диригентството на хормайстора Младен Станев Хорът към културната институция ще открие цикъла „Музика без граници” с концерта „Класика и джаз от Великобритания”. В поредица от концерти публиката ще има възможността да се срещне както с познати, така и с рядко изпълнявани творби на композитори от цял свят, от различни епохи и стилове. Първият концерт е посветен на музиката на Великобритания. Ще прозвучи кантатата на Бенджамин Бритън „Радвайте се на Агнеца” и Нидарос джаз меса от Боб Чилкот.

Хормайсторът Младен Станев за „раждането” на идеята, за избора на произведенията и за тяхното музикално съдържание и общочовешко послание, затова какви могат да бъдат очакванията на публиката:

„Трудните времена за музикантите и публиката дадоха възможност за реализиране на самостоятелен хоров концерт с камерна насоченост – отдавна замислен от ръководството на Старозагорската опера. Инициативата за конкретното предизвикателство дойде от заместник директора и режисьор Славчо Николов, който дълго време се е занимавал и с пеене. Той предостави дарение от американска университетска библиотека – партитури за хор, някои, от които са непознати у нас.

Спряхме се на „Радвайте се на Агнеца“ – празнична кантата, писана по поемата на Кристофър Смарт – поет, живял през 18-ти век. Стиховете са изпълнени с религиозна отдаденост и наподобяват структурата на библейските писания, но в тях е изразено разбирането и отношението на човека от неговата гледна точка – детския поглед, страдалчеството, унеса и възторга от най-висшата хармония. Бритън е събрал тези стихове в светска творба, която формално кореспондира с каноничните религиозни произведения, наподобявайки на тях – чрез акомпанимент на орган, със смисловото съдържание на отделните части и с цикличността в тяхната съвкупност – молитви, възхвала, страдание и разпятие, покой и вечност – достигане на съвършенството.

Continue Reading

Стара Загора

Днес е Месни заговезни

Published

on

Днес е църковният празник Неделя месопустна, наричан още Месни заговезни.

Месни заговезни е винаги в неделя – осем седмици преди Великден. Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия /Великденския/ пост. Думата “заговезни” идва от заговявам, започвам да постя.

В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.

През тази година Великият пост, наричан още Света четиридесетница, започва от 15 март, понеделник, след Сирни заговезни, които са на 14 март.

Continue Reading

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com