На 18 май от 19:30 ч., в рамките на „Европейска нощ на музеите“, на 4-то експозиционно ниво в Регионалния исторически музей в Стара Загора ще бъде открита изложба „Накитите през хилядолетията“. Изложбата представя над 600 експоната от фондовете „Праистория“, „Антична археология“, „Средновековна археология“, „Ет
На 18 май от 19:30 ч., в рамките на „Европейска нощ на музеите“, на 4-то експозиционно ниво в Регионалния исторически музей в Стара Загора ще бъде открита изложба „Накитите през хилядолетията“. Изложбата представя над 600 експоната от фондовете „Праистория“, „Антична археология“, „Средновековна археология“, „Етнография“ и „Най-нова история“, някои от които посетителите ще видят за първи път.
Праисторическите хора през новокаменната и каменно-медната епоха (VI-V хил. пр. Хр.) изработват пръстени, гривни, огърлици, висулки от мрамор, кост, черупки на миди, скъпоценни и полускъпоценни камъни, злато, които не им служат за украшение, а са белези на престиж и социален статус на техните притежатели.
В тракийското и римското общество модата и естетичните норми налагат изобилие на носените украшения, които вече са предмети както с утилитарно, така и с естетическо предназначение. Накитите от скъпоценни метали заемат важно място в живота на знатното римско общество, а златните пръстени, гривни, торкви, амулети са най-характерните белези на социално положение и превъзходство.
В приложно-декоративното изкуство на средновековната българската държава художественото златарство е на едно от челните места, като сред златарските произведения с най-голяма популярност се ползват накитите. Те могат да се разделят на три основни вида: накити за украса на главата (обеци и техните разновидности, т. нар. наушници, диадеми и ленти, игли за коса и други); накити за украса на други части от тялото (огърлици, торкви, пандантиви /висулки/ и кръстове енколпиони, гривни и пръстени) и накити за украса на облеклото (апликации за колан, токи и копчета).
През XIX и началото на XX в. накитите не се използват само като украса, подчертавайки богатството и красотата на жената, а се носят и със защитна цел. Накитите за глава, за шията и гърдите, за ръцете, за кръста имат сакрална функция. Те, както и носиите, показват възрастта, семейното положение, материалното състояние на човека.
Новото и най-новото време налага унифицираност и при накитите. Злато почти не се носи, изключение са обеци и пръстен, подарени за абитуриентския бал, сватбени халки или подарък по традиция от свекърва към снаха. На почит са масовите едри гердани, висящи обеци, метални гривни или гривни с естествени камъни. Много популярни са и обеците с клипс.
нография“ и „Най-нова история“, някои от които посетителите ще видят за първи път.
Праисторическите хора през новокаменната и каменно-медната епоха (VI-V хил. пр. Хр.) изработват пръстени, гривни, огърлици, висулки от мрамор, кост, черупки на миди, скъпоценни и полускъпоценни камъни, злато, които не им служат за украшение, а са белези на престиж и социален статус на техните притежатели.
В тракийското и римското общество модата и естетичните норми налагат изобилие на носените украшения, които вече са предмети както с утилитарно, така и с естетическо предназначение. Накитите от скъпоценни метали заемат важно място в живота на знатното римско общество, а златните пръстени, гривни, торкви, амулети са най-характерните белези на социално положение и превъзходство.
В приложно-декоративното изкуство на средновековната българската държава художественото златарство е на едно от челните места, като сред златарските произведения с най-голяма популярност се ползват накитите. Те могат да се разделят на три основни вида: накити за украса на главата (обеци и техните разновидности, т. нар. наушници, диадеми и ленти, игли за коса и други); накити за украса на други части от тялото (огърлици, торкви, пандантиви /висулки/ и кръстове енколпиони, гривни и пръстени) и накити за украса на облеклото (апликации за колан, токи и копчета).
През XIX и началото на XX в. накитите не се използват само като украса, подчертавайки богатството и красотата на жената, а се носят и със защитна цел. Накитите за глава, за шията и гърдите, за ръцете, за кръста имат сакрална функция. Те, както и носиите, показват възрастта, семейното положение, материалното състояние на човека.
Новото и най-новото време налага унифицираност и при накитите. Злато почти не се носи, изключение са обеци и пръстен, подарени за абитуриентския бал, сватбени халки или подарък по традиция от свекърва към снаха. На почит са масовите едри гердани, висящи обеци, метални гривни или гривни с естествени камъни. Много популярни са и обеците с клипс.
