Connect with us

Стара Загора

Вижте кой има повод да почерпи в първия ден от новата година

Published

on

В началото на новата година Православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.

Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета (договора) с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е „Шестоднев”.

През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда „Шестоднев” на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Източник: iStock/Guliver Images

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица.

Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например – боговица.

След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази „за Богородица”. Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.

Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом.

Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название – сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна – преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета.

Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния. Днес имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

Continue Reading

Стара Загора

Панихида в памет на Българския патриарх Кирил (1953-1971 г.) отслужиха в Бачковската света обител

Published

on

Архиерейска заупокойна св. Литургия и панихида в памет на Българския патриарх Кирил (1953-1971 г.) отслужиха в Бачковската света обител. Тази година се навършват 50 г. от кончината на първия Български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. По традиция паметта му се отбелязва в Бачковския ставропигиален манастир, където се покои тялото му. Панихидата бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, в съслужение с Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, игумен на Бачковската и Троянската св. обители и други свещенослужители.

„Патриарх Кирил е знаел и пътя, и истината, и живота. Следвал е този път неотклонно и неуморно през целия си дълъг и благословен с подвизи живот и сега е в дворите на небесното царство. Днес, обични в Господа братя и сестри, в ушите на всички ни отеква неговия глас, който възпяваше Бога и призоваваше всички към вечността. Сега оглася и Божиите селения. Вечна и блажена да е паметта му!“, каза в словото си митрополит Киприан.

Български патриарх и Софийски митрополит †Кирил (1901-1971)

Бъдещият патр. Кирил е роден на 3 януари 1901 г. в София, в семейството на Марко Константинов. Кръщелното му име е Константин. Младият Константин учи в Софийската духовна семинария от 1914 г. до 1918 г.

От 1920 г. до 1925 г. следва богословие в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, както и в Белград, Загреб и Черновци (дн. в Украйна). В периода на следването си приема монашество, а през 1927 г. защищава докторат и получава степен “доктор по богословие”. Бъдещият български патриарх специализира философия в Берлинския университет от 1928 г. до 1930 г. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ. От 1938 г. той започва да изпълнява своите задължения като главен секретар на Св. Синод. Скоро след това е ръкоположен за пловдивски митрополит.

През 1938 г. заедно с екзарх Стефан и митр. Неофит Видински митрополит Кирил оглавява протестите на българската църковна общественост в защита на българските евреи с цел предпазването им от депортиране в хитлеристкия концентрационен лагер в Треблинка.

Митрополит Кирил произнася слово на Всеправославното съвещание в Москва през юли 1948 г. на тема “Рим и България”.

От 1950 г. митрополит Кирил става член на Световния съвет на мира, а също така е и председател на Националния комитет за защита на мира в България от самото му основаване.

При възстановяването на Българската Патриаршия на Третия църковно-народен събор, на 10 май 1953 г. митрополит Кирил е избран за софийски митрополит и първи български патриарх след св. патриарх Евтимий Търновски.

От 1970 г. патриарх Кирил става и академик – член на Българската академия на науките, получил почетната титла “Доктор хонорис кауза” на Софийската, Московската и Санкт Петербургската духовни академии.

Патриарх Кирил се представя в Господа на 7 март 1971 г. и е погребан в Бачковския манастир “Св. Успение Богородично”.

През 2002 г. потомците на благодарните евреи с участието на израелското правителство обявява патриарх Кирил за Праведник на света в Йерусалим (заедно с екзарх Стефан I) заради дейното му участие в спасяването на българските евреи от политиката на хитлеристка Германия.

Continue Reading

Стара Загора

Музика без граници – новата програма на Държавна опера-Стара Загора

Published

on

На 12 март от 19.00 часа на сцената на старозагорската опера  под диригентството на хормайстора Младен Станев Хорът към културната институция ще открие цикъла „Музика без граници” с концерта „Класика и джаз от Великобритания”. В поредица от концерти публиката ще има възможността да се срещне както с познати, така и с рядко изпълнявани творби на композитори от цял свят, от различни епохи и стилове. Първият концерт е посветен на музиката на Великобритания. Ще прозвучи кантатата на Бенджамин Бритън „Радвайте се на Агнеца” и Нидарос джаз меса от Боб Чилкот.

Хормайсторът Младен Станев за „раждането” на идеята, за избора на произведенията и за тяхното музикално съдържание и общочовешко послание, затова какви могат да бъдат очакванията на публиката:

„Трудните времена за музикантите и публиката дадоха възможност за реализиране на самостоятелен хоров концерт с камерна насоченост – отдавна замислен от ръководството на Старозагорската опера. Инициативата за конкретното предизвикателство дойде от заместник директора и режисьор Славчо Николов, който дълго време се е занимавал и с пеене. Той предостави дарение от американска университетска библиотека – партитури за хор, някои, от които са непознати у нас.

Спряхме се на „Радвайте се на Агнеца“ – празнична кантата, писана по поемата на Кристофър Смарт – поет, живял през 18-ти век. Стиховете са изпълнени с религиозна отдаденост и наподобяват структурата на библейските писания, но в тях е изразено разбирането и отношението на човека от неговата гледна точка – детския поглед, страдалчеството, унеса и възторга от най-висшата хармония. Бритън е събрал тези стихове в светска творба, която формално кореспондира с каноничните религиозни произведения, наподобявайки на тях – чрез акомпанимент на орган, със смисловото съдържание на отделните части и с цикличността в тяхната съвкупност – молитви, възхвала, страдание и разпятие, покой и вечност – достигане на съвършенството.

Continue Reading

Стара Загора

Днес е Месни заговезни

Published

on

Днес е църковният празник Неделя месопустна, наричан още Месни заговезни.

Месни заговезни е винаги в неделя – осем седмици преди Великден. Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия /Великденския/ пост. Думата “заговезни” идва от заговявам, започвам да постя.

В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.

През тази година Великият пост, наричан още Света четиридесетница, започва от 15 март, понеделник, след Сирни заговезни, които са на 14 март.

Continue Reading

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com