С национален форум в Стара Загора архитекти ще отбележат 145 години от плана на Лубор Байер, който ознаменува началото на българското градоустройство. Организатор на тематичното събитие е Съюзът на архитектите в България, подкрепен от Община Стара Загора, Камара на архитектите в България, Камара на строителите в България, Тракийски университет, Регионален исторически музей – Стара Загора и партньори.
Мероприятието ще се състои на 25 март, от 9.00 часа, в зала 1 на хотел „Верея“, с вход свободен. Амбицията на организаторите е да провокират дискусия, която чрез уроците на миналото да формулира съвременните проблеми, а след това да се избере най-подходящ път за тяхното решаване, използвайки сътрудничество между различни управленски и обществени структури.
В програмата са включени интересни и полезни лекции. „Модерните течения в градоустройството на България 1878–1990 г.“ ще представи доц. д-р арх. Ясен Кьосев . Уредникът в отдел “Нова история” в РИМ Райна Антонова ще говори за “Планът на Либор Байер за възстановяване на Стара Загора, указващ началото на съвременното градоустройство”. „Градоустройствено планиране на Стара Загора от 1878 г. до наши дни“ ще презентират проф. д-р. арх. Иван Никифоров и д-р арх. Мила Никифорова. Главният архитект на Община Стара Загора – арх. Младен Иванов, ще маркира съвременните перспективи на града в контекста на новия Общ устройствен план, а арх. Светлана Александрова ще представи „ЖК „Железник“ – от 70-те години на XX век до наши дни“.
Предвидени са дискусии между различните лекции, както и кратки паузи за неформални разговори.
Във втората сесия на събитието, ландшафтните архитекти Димитър Николов и Корнелия Маторова ще говорят по темата „Зелената система и парковете на Стара Загора“. Малко по-късно, арх. Петър Киряков ще постави за дискусия „Изграждане на автентичния исторически център на Стара Загора в пространствено взаимодействие с центъра на античния град“, а арх. Мария Каразлатева – „Архитектурният модернизъм в Стара Загора“. Социологът Първан Симеонов ще даде акцент на „Градските сдружения и публично–частното партньорство в съвременното градоустройство – примерът на Стара Загора“.
