С близо 4 570 хил. лв. реализирана печалба приключва за Университетската болница „Проф. Ст. Киркович“ в Стара Загора финансовата 2023 год. Това беше отчетено на проведеното Общо събрание на акционерите на дружеството. 10 % от тези средства остават във фонд „Резервен“, а с останалата част ще се покрият загуби от минали периоди.

С 300 хил. лв се увеличава капиталът на Университетската болница, решиха още акционерите. Промяната е във връзка с предоставени средства от Министерство на здравеопазването за закупуване на операционен микроскоп за неврохирургия.

До края на годината се предвиждат ремонтни дейности в много от клиничните звена, съобщи за Радио Стара Загора изпълнителният директор на лечебното заведение проф. Йовчо Йовчев.

Три случая на коклюш в областта са регистрирали от Регионалната здравна инспекция на Стара Загора. Това съобщи д-р Таня Перчемлиева, директор на дирекция „Надзор на заразните болести“. Инфекциозното заболяване е установено при две деца на 17 и 8 години. Те са на домашно лечение и има данни за поставени ваксини.

Третият случай е на едномесечно бебе, което е хоспитализирано и няма поставена ваксина за коклюш, защото заради възрастта не е в обхвата на имунизация, уточни д-р Перчемлиева. Тя подчерта тежестта на инфекцията и ролята на ваксините. БНР

На 19 април църквата почита паметта на преподобния Йоан Вехтопещерник.

Преподобният Йоан живял през VIII век. Не е известно родното му място. Знае се само, че като поклонник отишъл в Йерусалим и след като се поклонил на местата, свързани с живота и дейността на Господ Иисус Христос, посетил и някои места, където през миналите векове се подвизавали известни подвижници.

Когато отишъл в обителта на преподобния Харитон Изповедник (живял през III-IV век, почита се на 28 септември) и посетил пещерата, в която онзи древен светец живял години наред, Йоан пожелал да остане да се подвизава там. Тази стара пещера се намирала недалече от Йерусалим и над нея бил построен голям манастир-лавра от учениците на свети Харитон. От старата пещера и лавра дошло по-късно и името на предобния Йоан, който се нарича Вехтопещерник (или още Вехтолавърски). Защото Йоан живял в тази пещера и служил като свещеник в пещерната църква.

Воден от желание за чист духовен живот, преподобният обуздавал плътските страсти с голямо въздържание. В това отношение православното монашество вече имало натрупан богат опит и Йоан станал подражател на великите древни пустинници. Отдаден на непрестанна молитва и изучаване на Свещеното Писание, преподобният достигнал духовни висоти и бил сякаш ангел в плът. Така той преживял много десетилетия и се упокоил в мир.

Неговия пример последвали десетки други монаси от лаврата в трудните времена на арабските нашествия в Светите земи. Паметта му е особено почитана сред славянските православни християни, защото още докато Палестина била под османска власт (до 1917 г.), в древната лавра се заселили руски монаси, които през ХХ век били под юрисдикцията на руската задгранична (белоемигрантска) църква.

Така лаврата станала едно от любимите места на поклонници от руските земи, както и от различните славянски православни църкви. Тази традиция се поддържа и днес.